Звезда е голямо небесно тяло, което е кълбо газ…

На практика една звезда е плазма в хидростатично равновесие, произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез – предимно при превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе трептят поради многобройните отражения и пречупвания на светлината при преминаването ѝ през атмосферата на Земята.

Според астрономите, познатата вселена съдържа поне 70 секстилиона (7 x 10^22) звезди. Най-близката до Земята звезда е нашето Слънце. Светлината от него достига до нас за около 8 минути. Ако изключим Слънцето, най-близката звезда е Проксима Центавър, която е на 40 трилиона километра от нас. Нейната светлина стига до Земята за 4,3 години.

Много звезди са гравитационно свързани с други звезди, оформяйки кратна звезда (двойни звезди или с повече на брой). Съществуват също и по-големи групи, наречени звездни купове. Звездите не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики. Една типична галактика съдържа стотици милиарди звезди. Звездите от нашата галактика, Млечният път, са разположени във всички посоки спрямо наблюдател от Земята. Те се групират в области от небесната сфера, наречени съзвездия.

————————————————————-

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ: ПИРИН ПЛАНИНА И ПРЕДЕЛА

 (Или: Една ваканция на асоциацията: “Да съхраним жената в… Пирин”)

За да видите целия албум със снимки цъкнете на горната снимка или ТУК…

————-

| Избрана колекция Ваканции България | Ваканции чужбина | Мои фототеми | Домашни любимци |  Статии  | 

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ: РИЛА, РИЛСКИ ЕЗЕРА, МЕЛНИК

 (Или: Една късна ваканция на асоциацията: “Да съхраним жената в Рила”)

За да видите целия албум със снимки цъкнете на горната снимка или ТУК…


| Избрана колекция Ваканции България | Ваканции чужбина | Мои фототеми | Домашни любимци |  Статии  |

***

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – Един следобед из нивите на Добруджа…

Щях да ходя до Варненското езеро…

Но го отложих за следващите, даже събота и неделя защото то е голямо и ме съмнява, че ще ми трябват между 2 и 75 дни (в зависимост от намеренията) за да го отразя.

Но понеже стана неделя къмто 18ч, тоест не остана време, затова набързо спретнах близък поход. До едно село наречено Куманово… почти на хвърлей място от там, където живея.

Поради бързината на планирането и бързането изобщо, очаквах, че този път може и да ударя на камък. Бързата кучка слепи ги ражда, нали. Ама да видим. Дето се вика, каквото Господ даде. Обичайте околността, пък дано тя ви се отблагодари… с красота…

Тръгнах нагоре по баира, точно на границата между ожъната и неожъната пшеница…

Влязох в Куманово, където още в началото ме посрещна тягост и пустош…

… и едни такива селскостопански дворове… разградени…

… и ръжда…

В тоя край на това село явно ми вървеше на разруха…

Стига толкова пущинаци. Да видим какви животинки успях да регистрирам в Куманово.

Първо едно конче в далечината… пасеше кротичко тревичка…

Спасчо много се дразнеше от обектива (70-200 мм) – изглежда му блестеше в лявото око, пък той там си има стар астигматизъм, и си прави сметката, че заради тоз джам дето му блескам право в зеницата, довечера ще вижда кокала двоен, а мама ще вика “Спасееее, Спасе, пак си се натрескал, моето момче…”

Култова снимка. Овце – ръгбисти… ко се ръгат сега?! да се чудиш… то топло като в пещ, те се наврели една в друга… Или са ръгбисти, или пък – клюкарки некви…

Това с горен десен 45-градусов контражур интересно стана (за овчата сбирщина), но много ме озори със метода на светломерене и компенсация на експозицията…

Лястовици под стряхата… това точно не бях го снимал.

В този кадър вече жицата е даже логична.

Малко старини из улиците на селото…

До болка познатата тема за бащината къща… нов прочит (само много съжалявам, че не взех статив и да наглася блендата на 16… ето, фокуса малко бяга от задния план)

Този стар ситроен е за снимане късно привечер, но не ми се чакаше.

Малко хора. Баба Тодорка тъкмо се чудеше дали и снимат къщата от битивиту…

… в това време внукът Аполончо, се прибираше от… не знам откъде се прибираше, не спря да ми разкаже…

Сетих се. От фестивала “Аполония” ще да се е затътрал… и бърза защото в къщи ще дават по телевизията филма за “Аполо-13″…

Да покажем подтемата “Цветовете на полето”…

1. Жътва в контражурен облак прах…

2. Трънче някъде из пътя…

3. Хитът на албума… “Цветовете на полето”…

Кога приижда вечерта

и кротко Слънцето заспива.

Тогава идва самота,

и мрак сърцето ни увива.

А то, Слънцето се смее,

и играе…

на криеница

зад смълчаните треви…

Да. И си отиде Слънцето.

Изненадата… На сутринта пак се появи и подкара нещата отново…

The End

—————————————————————————————————————————————————————————————–

| Избрана колекция Ваканции България | Ваканции чужбина | Мои фототеми | Домашни любимци |  Статии  |

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – МОТОКРОС В СЕВЛИЕВО И ИЗ ОКОЛНОСТТА…

Един познат от Севлиево ми свирна през Април – да съм отидел на гости и да поснимам Международния мотокрос в Севлиево.

Да. И едно агне да сме изядяли, че да не Умрем от глад… с бирички и така нататък.

За целта поех на път още него петък.

Началото на Април. Пролет. Но температурите и силата на слънчевото греене малко на лято приличаха.

Природата ликуваше с цветове, а хората просто разпускаха. Търкалят се наште като… кон в ливада…

Късния следобед се мотах из Търново.

Чаках едни познати да дойдат да ме вземат. Но не стоях на едно място де. Поснимах из центъра на старопрестолния град.

Ето един традиционен изглед от къщите по склона над Янтра:

И малко по-нетрадиционен кадър – играта на покривите… има нещо много приятно и подредено по свой си начин в този на пръв поглед хаос…

Показвам типичен пример “как не се снима”… мост.

Не може моста да виси така наполовина в кадъра, наполовина отвън. нещо нестабилно се получава.

Иначе това е моста до парка. Вижда се художествената галерия с обелиска.

Много хора си мислят, че добре познават този град. Тръгвайки пеш по старите улички осъзнах, че дълбоко съм грешал.

Това е едно много екзотично място в стария град, някъде около улицата на древните занаяти. Напомня на чуждестранна кафетарийка със спокойни и усмихнати собственици и не по-малко добронамерени клиенти.

Като казах “уличката на занаятите”…

Чак сега видях, че се казва “Опълченска”…

Поне тогава, вървейки из калдаръма на “Опълченска”, усетих някакъв буржоазен привкус.

На другия ден се завъртях към пистата, където се готвеха за провеждането на мотокроса.

Впрочем я да покажа части от събитието. Те приятелите ме предупреждаваха. Ще снимаш, ще снимаш час-два, не повече. И ще ти писне. щото то едно и също. Пък и това е вид репортажна фотография, подраздел спортна. Те даже се завайкаха около агнето и салатите, и ми викат “хОди си снимай там, ние ще се похраним малко…”

Общо-взето това се вижда на такива места:

Публиката – общ план:

И един субект от същата публика. Всички там се гърчехме от жега, а тоз човечец с пуловер и кепе… не знам. Ама балканджии хора. Аз и през лятото съм ги виждал с вълнени елеци.

Наснимах се на мотокроса. Компанията се запи яко на една поляна. Влязоха в затворен кръг направо – пече ги, ядат, пият, то им става хем по-топло и искат да станат, но не могат щото ги мързи… Не е за разправяне. Казвам им “отивам да снимам из окръга”. Те изказаха мнение, че съм слънчасал нещо съм слънчасал, а аз пък ги обвиних в предсрочно опиянение. Както и да е, тръгнахме – колата, апаратче, и аз… кеф… фотозависим с кола и апаратче – като жена в магазин, не, като луд с картечница…

Обрисах района между Севлиево, Габрово и Априлци. Попаднах на много непознати места.

Сега пък пролетта правеше светли петна и акценти в пробуждащата се среда.

Тук едно контражурче се спретна, тъкмо като за гръбно осветяване на пушека.

Видях път него ден…

И щъркелче видях. Вървеше мързеливо. Сигурно е преяло с жабки.

Ейййй, как ли са преяли с агне онея, на поляната до мотокроса?…

Я, тоя плува в планината… Май направо си потъва даже…

Един художник от улицата на занаятите в Търново. От далече нещо се припознах. Казвам си “Я, Веждито кво прави тука? Дали да поговорим за златната спирала…” Ама не бил той.

Но така като гледам сега, май човекът има доста нездрави интереси към мен. Какво ли си мисли “тоа, с тая адска машина, ако ми използва благоверната физиономия в някой форум, ще го претворя в златна спирала…”

Затуй се направих, че снимам хората от другата страна на уличката…

А това ми е кадро №1 от тези три дни:

В неделята следваше пътя назад. Естествено със спиране за снимане. На къщички разни, селски…

Много драматично небе имаше него ден…

… и стълбове напомнящи финалната сцена на филма “Седем”…

И така, докато се прибера в родния град.

… с пристанище родно едно.

Това беше… за един мотокрос в Севлиево. 

The End

—————————————————————————————————————————————————————————————–

  Избрана колекция  |  Ваканции България  |  Ваканции чужбина   |  Мои фототеми   |  Домашни любимци  |  Статии  |

—————————————————————————————————————————————————————————————–

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – ХИЖА “МАЗАЛАТ” – ЦЕНТРАЛНА СТАРА ПЛАНИНА

Наскоро имаше едни три почивни дни по празника на Независимостта. С едни приятели, и те фотозависими, решихме да отидем до хижа Мазалат в Централен Балкан. Да се поразтъпчем и да поснимаме.

Ето общ изглед на хижата… с превозното средство…

Тука пък изглед, но когато сме с гръб към хижата…

Пак с гръб към хижата, но погледнато на изток. Виждат се двата паметника – вляво, на връх Шипка, вдясно, на Бузлуджа.

Случаен персонаж, отбил се да пие един чай през хижата…

Не че не го знаех, но тук ми се наложи да го използвам, това което ще споделя сега.

Значи, става привечер, даже след залез. Тогава Балканът е много интересен. Чувства се някакво утихване и подготовка за сън. Здрач настава. Напомня на хората, че е време бързо да се прибират край огъня и червеното винце.

Точно в този момент, обхванати от късен неоромантизъм, хващате апарата, насочвате го към тази идилична картинка и се стараете да предадете настроенията, които бушуват във вас.

Какво става обаче? Авторежимите на апарата (дори и да сте на режим “приоритет на блендата”) “виждат” че е тъмно и забавят скоростта, но така че околния здрач да изглежда като доста по-светъл ден. И така се губи реалността и внушението и.

Тогава направих следното. Правих опити. Но общо-взето нещата се свеждат до това да се направи компенсация на експозицията от минус 2 бленди до минус 4. Въпрос на вкус. Също така прицелването на светломеренето е добре да е спотово и да се насочи по светъл предмет.

 Друг вариант е да се мине на напълно ръчен режим и да се поиграе…

 Тревичките след залез…

Това се вижда навсякъде по тези места:

И това…

Малко дива прерийна история напомня този кадър…

Друг вариант на клондайкската идилия…

Ето едно оригинално “улично” кошче за смет… Мазалатско. От тенекия сиренце.

И един паднал вятърен генератор за производство на ток.

Там бяхме 9-10 човека фотовманиачени. И всеки се правеше на интересен защото иначе не е интересно. Кой светкаше в очите на другите, кой си избираше за модел някое момиченце в шушляче… а аз както си седях, кво да видим… на масата стои една ваза с изсъхнали тревички, а отзад, на стената един плакат от някакви скалисти планини по щатско – на залез. И понеже като погледна тревичките, които са ми отпред, то плаката отзад се разфокусирва и готовоооо – направих си снимка с лейъри на живо…

Един от мотивите ни да дойдем тук бе ако даде Господ да видим и заснемем елени и кошути в нормалните за тях условия за съществуване.

То беше едно дебнене от ранни зори до късни вечери…

Фотолов в седлото до Пеещите скали…

Дебненето е много напрегнато и не зная защо, изпълнено с адреналин… и затаен дъх…

И когато се срещнете с елен… то ви се срещат само погледите… той не доближава по-близо от 300-400 метра защото е напълно див и ви усеща, вижда, надушва… но, седи там и ви гледа. Право в очите. Може да ви гледа 20 минути. За това време главата ви кипи. Дивото ви покорява. Ужасът е тих, лудницата – пълна. Чудите се дали да натиснете спусъка на апарата и да не би случайно да го стреснете… или да се взирате взаимно в погледите и да се мъчите да разберете света на другия вид…

Снимка: Фаворитът ми от него ден в стил “руски разкази с ловци”…

Нямат никаква връзка, но са от него район следващите 2 кадъра.

Такава табелка висеше отвън под стрехата на един частен казан за варене на ракия:

… и действително наблизо стоеше на страж един красив, но знае ли човек дали безопасен паяк…

Забравих да покажа.

Като се прибрахме нашата Чара, великата осиновителка, вече се беше сработила с японските петлета в двора и ме гледаше точно като изтървана… като че ли ще отида и ще и ги изям пилетата…

The End

.

—————————————————————————————————————————————————————————————–

  Избрана колекция Ваканции България |  Ваканции чужбина  | Мои фототеми  | Домашни любимци | Статии  |

—————————————————————————————————————————————————————————————–

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                  
 клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – ЖЕРАВНА И КОТЕЛ ПО НОВА ГОДИНА

  Избрана колекция  |  Ваканции България |  Ваканции чужбина |  Мои фототеми  | Домашни любимци | Статии  |

- *** -

Това празнуване на Нова година решихме да се съберем тайфа от цяла България и да празнуваме в една битова къща в Жеравна.

Мястото прилича малко на Боженци, но не е толкова парфюмирано, искам да кажа – старо и естествено е.

На 30-ти Декември денят бе слънчев, та решихме да се разходим из селището. Типичната стара възрожденска архитектура е буквално навсякъде.

Има много старинни сгради, дувари… даже стрелки, на които е обозначена посоката на Ню-Йорк и прочие…

Слънцето, а също и кафевите топли цветове на дървото, ниските дувари, червените керемиди…

Двора на църквата…

Пример за две цветни температури в един кадър – дневна слънчева и дневна сянка…

В този край са родени много свободолюбиви българи.
Ей тая гледка ме изпълни с чувство за волност и свобода през първата сутрин…

… чак ми дойде да взема топчето и да тръгна на борба с поробителите…

… но съборената на пода в църквата камбана ми подсказа, че отдавна са минали тези времена…

Това вече на 31-ви. Времето беше вече по-лошо, студено, но на нас не ни се седеше, та отскочихме до Котел. Ама много за кратичко.

Оттук е Д-р Петър Берон.

И един пример на контрастна социалистическа архитектура…

Поради факта, че на всички им беше много студено, завършихме обхода на Котел с едно топло екзотично заведение (не му видях името).

 

Понеже си беше по Нова година, та да покажем малко от празника.

Тук отразявам елхата в центъра, поставена до офиса на местния туроператор…

А из дворовете, тук-таме, колеха прасенцата сладинки и ги приготвяха за трапезата, за наденици, бахур и прочие… кво нещо – контрасти – за едни празник, за други мъка…

Мдаааа. Веселба, мъка… това са нещата от живота… ние просто отразяваме.

Точно по време на микрофотосесийката едни хора ни забелязаха по мегдана и взеха да ни черпят – някои взеха да свалят суджуци от чардаците:

И докато горния батко ни предложи дъхави наденички, една кака чевръсто дотърча за да ни гости с руйно домашно винце.

Сега сигурно стана ясно защо нарекох фотосесията МИКРО. Защото ей така безобидно не мое се ходи и се снимка тука. Трябва да се пие. Това е положението.

Настъпва едно народно веселие… В резултат на това подпийналите състезатели вдигат предна дясна по завоите.

Малко кадри от новогодишната вечер.

Едни вокално-инструментални групи ходеха по къщите и се деряха с македонски и каквито си поискаш песни…

Следва снимка от 00:00 часа… няма кво да коментирам…

Добре, има друга тема за Новогодишната нощ, така че приключвам с този кадър:

Подтемичка за хората и за животните.

Почвам с местен образ – портрет на мъж пред портата на бащината къща.

Този пак е оттам. Може би местния пияница, или луд, не знам. Тази картинка излъчва тъга, но в същото време някаква топлина.

Един образ от фолкпевците на махалата:

Малко образи около тайфата.

Бай художник не знаеше че го снимам, но също не предполагаше, че е застанал до камион-билборд. Хубаво стана…

Е това беше по улиците. Гадно, ама пусто, репортерското в мене не трае.

Завършнам с фаворитната си снимка от тези дни – Художника с котката…

The End

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – ТРОЯНСКО, ЧИФЛИКА, БЕЛИ ОСЪМ

| Избрана колекция Ваканции България | Ваканции чужбина | Мои фототеми | Домашни любимци | Статии |

*** 

И понеже в тази част от годината нещо сме поизморени, решихме да отскочим до село Чифлик, Троянско. На небезисвестните тамошни минерални извори.

От София тръгнахме обляни от слънце, а тук – сняг.

Направо друг свят…

Екзалтиран, пощраках, но не много защото взе да се смрачава и трябваше да ходим до ресторанта за да си приемем нощните детски ракийки… за здрав сън 

И сега, вече на другия ден.
Малко труден за снимане. Защото хем слънце, хем сняг – контрастите големи – светлите тонове са много светли, тъмните са като черни дупки. Ама няма се отчайваме сега я.
Ето така изглежда единствената улица:

И реката…

Къщите в село Чифлик са разнообразни. Има стари, нови, там където се живее, запуснати. Разнообразие. Това е поизоставен имот извън селото:

Реката се нарича Бели Осъм.
Ето така пък покрай реката редят се, редят се, тополите…

То малко не е топола, ама нейсе, фана ме рокаджийското дяволче в мен…
Да продължим с темата “къщите на Чифлика”…

Изворите и хотелите с горещите басейни. Толкова е вряла водата, че то си вали сняг, а хората си грухкат кротко във външните басейни и джакузита. А след това, понеже тялото прегрява още на 5-тата минута след това можеш да си ходиш до хотела голичък, без да усежаш студа. Даже и в снега можеш да се въргаляш без да усетиш гадния студ. Но това е измамно – просто рецепторите са ошашавени.

Ето една типична махала:

И една барака тип хижа, захвърлена направо на поляната:

И една интересна къща с интересно дърво пред нея, но определено при облачно време няма да са така резки сенките.

Тема “животни” (естествено) 

Определено съжалявах, че не съм си взел дългата оптика, но то почти няма значение защото това нещо страшно бързо рипа, скача, фърля се, бяга… ве дивей…

Малко снежна пластика и игра на светлината.

Продължавам разказа си за село Чифлик с подтема “Снежна приказка”. Няма тука за разказване, затова само номерирам фотосите.

1.

2.

3.

Темата за хората.
Какво да кажем. Туристи, но те не се броят към местните. Обслужващ персонал, но такива можем навсякъде да заснемем. Да хванеш духа на тукашните. Това е, нали. Само че, да предупредя, малко тъжна история. История за…

… старост…

… самота…

… и забрава…

Хората, чрез дейностите свои, оставят в обкръжаващата ни среда разни предмети. По тях можем да усетим с какво се занимават (или са се занимавали в миналото) и какво е характерно за района.
Аз тук няма да ги назовавам като вид човешки дейности, а ще ги разделя в моя си времева скАла.

Минало.

Настояще.

Бъдеще.

Това беше.

Определено мястото е много добро за SPA-туризъм. Много-много няма накъде да се ходи. Признавам, не се качихме до връх Беклемето, където казват било красиво.

Завършвам темичката с тавана на църквата и вълшебните слънчеви лъчи. Господ ни се показва във вид на чиста енергия…

The End

 …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

| Избрана колекция Ваканции България | Ваканции чужбина | Мои фототеми | Домашни любимци | Статии  |

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – ЕДНА КРАСИВА ЗИМА В СМОЛЯНСКО

 И сега, тука вече, вървим в нищото. Горе върхът не се вижда от рязко спусналата се мъгла. Свиреп студ втечнява усещането за температура и вдървява всичко ако застанеш на едно място. Но Стоян върви пред мене разхвърлян защото целият ври от натоварването на прехода. Нататък се вижда водачът, на който му е писнало от тъпи подхвърляния на малоумни любители…

Минаваме покрай една хижа и спираме за по глътка въздух и за по ракийка, стоплена в манерката до тялото…

Толкова е студено, че водопадите замръзват. И не падат сега… … сега са “ледостои”…

Но все още се намира и течна вода.
Обаче зловеща работа. Вижте как цветът все едно ви вика: “Ела при менееее, поплувай малко…” …, но това е измамно. Не бива. Не за друго, ами няма хавлии там…

Ето защо се казва “Студ на кристали”. Защото всичко клистализира…

От студ чак май асфалтът под снега се нагърчва… Не, то това са като че ли керемиди.

В такова студено време възприятията ви се изкривяват. Започвате да виждате много особени неща наоколо. Например изведнъж някак си схващате, че полетите от днес са станали на изключително малки разстояния…, но допускате, че съществува някаква дори и нищожна вероятност да се е появила птица-мутант, нали…

Стигаме до Забърдо. Това е последното село на пътя и малко преди Чудните мостове. Още при входа на селото ви посреща надпис на склона, на който всяка буква е висока по 3 метра. Холивудски изцепки. А, да, идея – да вземем да потърсим “Забърдо колоур пикчърс”…

Централната улица е естествено покрай реката.
Тука флаговете нещо пообъркани, ама нейсе.

Типична забърденска къща по баира над реката.

По пътя нагоре минаваме покрай хижата “Чудните мостове”, но не видяхме там жива душа.

Малко преди чудните мостове – една горска къщурка…

И стигаме до това природно чудо – Чудните мостове… (на снимката има едно човеченце – за да се види мащабът на нещата)

Това някаква много яка вода ще трябва да го е сътворила.

Ето тук пак с хора, за да се усетят размерите…

И една панорамка снимана от гърбицата на по-големия мост.

Село Могилица, Смолянско – там е пещерата Ухловица - ЦъК
Интересното е, че се спира с колата до една планина, изкачва се пеш планината, а входът на пещерата е отгоре. И като се влезе в нея, започваме да слизаме пък. Това е пред входа. Долу в ниското се виждат две основни артерии – реката и пътя, по който дойдохме.

Да ви кажа какво означава “ухловица”. Така на местен диалект е наречена птицата улулица - ето

Това е една от най-красивите пещери в страната.

Долу, в Могилица се намира Агушевия конак - www… с много интересни комини.

Църквата в Смолян. Местните говорят, че тя била най-голямата катедрала в България!?!?!… Пак въпрос на гледна точка на тази статистика. Зависи по какво мерим “най-голямото” – по височина, по квадратура, ро диаметър на голямото минаре (което е според мене)…

Археологи(еския музей в Сандански е изключително интересен. Ето един шлем на тракийски войн.

Великденска питка или погача със забодени яйца.

100-те чана, намиращи се в този музей… – ТУК…

Скалата “Невястата” над Смолян - www

Качването става откъм пътя за Пампорово. Височината е направо главозамайваща. Ето тук долу, сред мараня и пушек от комини, се вижда част от Смолян. Това тук горе е един прекрасен екопарк и пътека.

Ми, това беше от Смолян.
На връщане през Бургаско наблюдавах явлението “облак от птици”. Това, мисля, че са косери.

The End

 …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

  Избрана колекция  |  Ваканции България  |  Ваканции чужбина   |  Мои фототеми   |  Домашни любимци  |  Статии  |

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – Предела, Баня, Лещен, Ковачевица и района…

След Великден дойде първи май и ваканцията около него, та продължихме на юг. Тукашната форумска тайфата нещо не се нави да ходим, сигурно ангажименти, но не знам как се събраха 15-тина души със софраджийски наклонности, важното е да стават снимики.


Типична картина от Предела – мястото, където се срещат планините Рила, Пирин и Родопи.

Спахме в с. Баня, на 3-4 км от град Банкя. В това, второто, инвеститорите и строителни предприемачи малко са се поувлекли. Но в стария град е друго. Почти всяка врата там е кръчма.

В Банкя има различни архитектури и дизайни. Ето някаква смес между уж старо и социалистически рисунък:

Река Банкя и част от Пирин:

Орнаменти от сграда в центъра…

И пазачът към отвъдното – той спеше следобеден сън на припек.

На другия ден отидохме в резервата на мечките. Става въпрос за мечки, които са били танцуващи мечки на цигани – онези с гъдулките. По някаква международна програма и със закон държавата е иззела животните и ги е върнала в естествената им среда в планината. Оградено, но доста голямо място.

Този мечок тъкмо се приспособяваше към околната среда, малко след като се е събудил от зимната си летаргия.

Една женска вече се беше приспособила и активно си търсеше храна за да навакса енергийната загуба от зимата. Те моля ви се, докато си спяли зимния сън, мечетата се раждали, закрепвали се за майка си сучейки. И мама като се събуди, какво да види – меченцата поотраснали – готови отгледани.

Някои млади и буйни екземпляри чупеха клонки.

Следва Лещен. Просто друг свят.

По-общ изглед от южната махала на Лещен:

Порта на три пътя…

Кръчмата.

Църквата, която е непосредствено до кръчмата.

… и църквата отвътре…

Прословутата глинена къща.

И малко по-скопосан изглед на къща “Глина”.

Цялата работа е, че пак ми се наложи да снимам по обяд. И малко в насрещно осветление в случая.

Ето и един експеримент. И пример същевременно.
Вляво е оригиналната снимка, такава каквато е щракната на място, а вдясно е обработения RAW-файл. Вижда се каква безгранична възможност дава сурофият файл.

Идеята беше да експонирам по небето за да се видят живописните облаци, но тогава сградата потъна в тъмнина.

Следва Ковачевица. Намира се на 6-7 км от Лещен.
За мен това беше сътресение за сетивата. Аз си го нарекох “Българската Швейцария”.

Древни, но високи сгради, устремени нагоре. Тесни и неправилни калдаръмени улички.

Продължавам от Ковачевица… сграда като кораб…

Кулата с камбанарията в центъра.

Училището с местната импровизирана сергия за старинни предмети. Ей тоа тип искаше безумни цифри за уникатите си.

Този ден нещо бях залитнал по контражурно осветление. Не знам какво ми стана. Този чардак, показващ се иззад каменни дувари много ме издърпа на ракийка с доматки…

Е тука пример на силното, спонтанно появяващо се понякога у нас, желание “Как искам да ритна тая кола, мамо ле!…” (в случая с писък на родопски ручащи гайди)

Какво жигули само!… Живописна история! Разказ за една ръждясала в миналото епоха…

Настроението на района, предадено в цветове и детайли.

Характерни са плетените от вълна чорапи и терлици.

Овчарските торбички.

Тъканите килими с флорални мотиви.

Чешмите.

Кованите катинари.

Така завършва това пътешествие. Тръгнахме от Великден, та къде стигнахме…

… Тръгнахме назад към пътищата, шумните градове, офисите и паниката…, а зад нас остана едно божествено място. Място, което остави в нас лъч топлина и обич.

The End

 …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

  Избрана колекция  |  Ваканции България  |  Ваканции чужбина   |  Мои фототеми   |  Домашни любимци  |  Статии  |

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – Изворски манастир, Видинско…

 

The End

.

 | Избрана колекция Ваканции България |  Ваканции чужбина Мои фототеми | Домашни любимци | Статии  |

***

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – Жеравна и Котел по новогодишните празници…

| Избрана колекция |  Ваканции България | Ваканции чужбина | Мои фототеми | Домашни любимци | Статии |

 The End

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КРАСИВАТА БЪЛГАРИЯ – С ФОТОАПАРАТ ИЗ ЛОЗЕНЕЦ, ЦАРЕВО, РЕЗОВО, БЕШИКТАШ

Същите снимки, но с текст може да се видят ОТТУК…

Същите снимки, но с текст може да се видят ОТТУК…

***

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

РАЗХОДКА С ФОТОАПАРАТ ИЗ МАРМАРИС И ОСТРОВ РОДОС

 

Мармарис – информация от мрежата може да се прочете ето ТУК…

Родос – информация от мрежата може да се прочете ето ТУК…

 

Мои фотографии | Фотоваканции в България | Фотоваканции в чужбина | Домашни любимци | Фотокомпозиция |


 

  Избрана колекция Ваканции България |  Ваканции чужбина  | Мои фототеми | Домашни любимци  | Статии  |

***

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

ФОТО РАЗКАЗ ЗА ХЪРВАТИЯ И ЧЕРНА ГОРА

  Избрана колекция  |  Ваканции България  |  Ваканции чужбина   |  Мои фототеми   |  Домашни любимци  |  Статии  |

Обща информация за Република Хърватска може да се прочете от ТУК…

 .

  Избрана колекция  |  Ваканции България  |  Ваканции чужбина   |  Мои фототеми   |  Домашни любимци  |  Статии  |

***

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

УЖ НА МАЙТАП, АМА ХИЧ НЕ Е МАЙТАП…

(Размисли за едно кръстовище в стил “А’ла Камен Донев”… и още нещо…)

Вървим с възрастния ми вече татко…

… по една оживена улица в града. Тъкмо ще пресичаме, внезапно отсрещното зелено човече на светофара става червено. Спирам… и с огромна изненада откривам как баща ми най-нагло продължава да пресича… Отначало без да се огледа, уверено и наперено, после притичвайки зигзагообразно, с очевидно отработена техника, бягайки с всичка сила от разярени моторизирани човекоборци… докато накрая с някакъв пирует скача на отсрещния бряг… Всичко това, придружено от свистене на спирачки, мръсна газ, Ивана пее от някъде за минаване на червено, а Пинг Флойд от някоя кола провлачват меланхолично за някакви тухли, клаксони цепят пространството, носят се искрено недобронамерени викове, а псувателния жанр просто е взел връх над ситуацията…

Баща ми спира отсреща и започва да се мята:

“Ади, кво стана, вЪри тука, ади, заспа ли?…” По едно време на мене ми светва зелено, и най-сетне тръгвам да преминавам на разрешен сигнал. Не че не ми се налага да отскоча от прелитащо на червено състезателче в хонда, и впоследствие интуитивно трябва да опиша въображаемата сложна крива на хиперболичен параболоид, пазейки неприкосновеността на десния фар на завиващото безпардонно рено, и накрая, със своевременно глътване на корема – технично пропускам профучаващия също на червено колоездач, щото човекът е над нещата… той е еко… И така, жив, но бесен и вбесен се качвам на живителния отсрещен тротоар и почвам да полудявам: “Как ще минеш на червено?!?! Ти хулиганин ли си? Има малки деца – ти какъв пример даваш?…”

На което слисаният ми баща отговаря:

“Ти не си в час!… Ти на извънземен ли се правиш? Вършиш глупости. Не може да си изключение. Изключенията са слаби. Тях може да ги смаже системата. Ако не се понесеш сред хаоса, той ще те отнесе… Огледай се малко! И слез от твоите измислени идеали и илюзии за правила, общество, човечност и прочие… Само се бавиш тука по улицата. Глупости вършиш… Погледни наоколо!…” Викам, да взема да се огледам наистина.

Да видя средата по-обстойно.

Ми да. Ето там, на отсрещната пътека, двама се цунали щото единият от крайно дясна лента, решил да завие безкрайно вляво. И сега, след лек, но безрезултатен словесен двубой, в момента са в близък контакт и прилагат всичко научено от жиу-жицу, тайкуондо и кунг фу накуп, даже единият след изпробване на известната от новините хватка Голямото Малашигери, успява да заклещи другия под собствения му автомобил. Да, ама в същото време колата на успешния боец пречи на праволинейното движение на пресичащо старче, и последният започва да налага запенено, яростно и наказателно препречилия се на правилната за него траектория, преден капак, който видимо поддава на зрелия хляб и млякото в торбичката на старчето… Последната обаче, поради претоварването от центробежните ускорения, се скъсва, кофичката с високо компромисна реплика на мляко прелита, и се стоварва на предна лява врата на току що спрелия и педантично измит черен мерцедес, стар модел еска.

Ма то много интересно било, бе!…

И оттам като излиза една… а да, много мила, приятно изглеждаща, и видимо интелигентна дама, с очила без рамки, от онези – 1000 евро едното стъкло… Но дотук с благовидната визия… Бизнес дамата, очевидно някак си от житния бизнес, явно е гледана жена. Искам да кажа, изглежда тренира всекидневно защото само с един добре премерен удар вкарва пакостливото старче в съседния пикап, направо през неотвореното дясно стъкло. От инерцията на влизането старчето, чудно с какво, отхапва ухото на водача. А той пак “уж”… е един кротък разносвач на магнитни наколенки по училищата (нещо съмнителни тез наколенки). Та той само временно подлудява и започва с една от стоките, направо на голо, да души старчето, което обаче се омайва от излъчващия се от наколенката бял прах и блажено заспива с усмивка на лице.

Интересно, но да видим какво става…

… на третия изход на военизираното кръстовище. Където е налице някаква вече уталожваща се битка. Като че ли там героите вече са изчерпали силите си… Когато, твърде логично за обществения хаосо-ред, в привидните затихващи стонове на участниците в сцената, отдалееееече – бавно и величествено се носи една лимузина… с едно момченце с качулчица. А да, това ми го казва някой в суматохата… “Бягай, пази се! Друсаняк с качулка. Включено на 30 градуса парно, затворени в знойния ден стъкла, леко лежерно задимено, качулка… студено му е, кой знае с какво се е нахъсал… Бягааай!”… И докато каже така, фрааааас, момченцето с качулчицата се врязва величествено в стоящия наблизо билборд за кредит за закупуване на автомобили… Рекламното съоръжение заедно с неговото иронично послание, ръждиво изскърцвайки, се накланя и полита надясно, към бараката за отлежала боза (или ракия менте, все тая), но преди да премаже търговския обект, преминава през снопове от кабели и ги накъсва педантично.

Това се отразява на тролеите…

Спира им токът на тролеите. Губят управление. И те, както вече тежката артилерия на тази битка прераснала във война, се завтичат вкупом и от всички улици членки на кръстовището. По пътя си отнасят дървета, хора, канализационни шахти, дупки… Пътниците вътре пищят с разширени от напрежението зеници. Ама не. Не точно от страх викат, ами си казват “Е тая ситуация ако ме вкара в болницата, няколко дена няма да мога да си пия ракията вечер… че и на работа…” А да, забравих. Само като фон, като ария на Негово Величество Децибела… тук-таме, като квантови частици, със скорост стремяща се да достигне до светлинната, през самобитното кръстовище преминава по някой друг пистак, вдигнал кантара (на задна гума демек)… мЯууууу…

Ошашавен отряд на МВР…

… бясно преследва нарушителите на ограниченията на скорост. Бягат, щурат се, дори стрелят по тъпите мотористи. Е, не ги улучват. Затова пък ще вземат като изкупителна жертва заради целия този ад… старчето, дето отхапва уши, и дето изкривява автомобили до неузнаваемост. Ще го осъдят за дребно хулиганство. Той няма да има пари за да си плати глобите, но Ще го вкарат за 315 години в затвора. Само че дядо ще излезе след 72 часа. Нееее… Не поради здравословни причини, не заради болни зъби… Просто защото той е един от нас. А пък всички ние, всеки от нас, си има човек някъде. Всеки познава по един полицай, по един политик, по една мутра и по един велик бизнесмен… Всички сме с връзки. Всички се оправяме…

Отначало аз го взех за хулиганство.

После ми се стори като че ли прерасна във война. За мен се превърна в ад. А то се оказва, че е най-рутинно, но същевременно е с доста творчески привкус… рутинен процес… – процес на узряване на обществото. Каква идея имам да се промени това. То не че е лошо, но все пак човешки жертви си отиват нелепо. Две хрумвания имам по въпроса. Първо, всички водачи на МПС да платят някаква символична сума – от 5 до 3500 лева – и да преминат през контролен изпит пред КАТ (цената е в зависимост от това колко години му се налага на водача да учи в Института по изучаване на спирането пред знака “Стоп”). Второ, срещу наистина вече скромните 5 дена обществено полезен труд пешеходците да се приканват към адекватно поведение по пътищата. А при рецидив да се записват на задължителен курс по елементарна логика и техники по мотивационни и общомисловни преддвигателни процеси… Курсът да не е скъп… :)

Пропуснах нещо – за ядосаните…

… и черногледи възрастни хора, които не подлежат на курсове, обучения и никаква логика на мотивациите – по кръстовищата да си сложим по един превождач. Дето да превежда възрастните на групи. За целта превождачът да е облечен в сигнално зелено (ако може – мигащо), от раницата му да вие сирена, на главата му да е забучена табела “Тръгване до отсреща на всеки 2 минути, моля съберете се до водача на групата!”. И като се събере тарапана от двама възрастни или повече, преди тръгване превождача им завързва хубаво китките зад гърба, оковава им краката с верига един за друг, така че да не се разпръсква групата, и при зелен сигнал (или пистолетен сигнален изстрел от отсрещния полицай), тръгва да превежда възрастните хора до отсреща. Като много внимава по пътя някой да не се препъне и падне. Или пък да получи остро обезводняване, заради което предвидливо превождачът си носи в раничката стек с минерална вода (може и ниско бюджетна ракия).

И така. Нещо като финал…

Той финалът си е хепиенд. Както винаги.
След направените корекции и взетите адекватни мерки, един ден тръгвате да пресичате на зелено (предполагам годината да е 3333-та). Всички спазват правилата, етичните и общочовешки норми… Превождачите превеждат хора от тротоар на тротоар, водачите в ел.мобилите гледат колоритните цветни дрехи на пресичащите възрастни хора. Всички се усмихват. Мотористи спират до тротоарите и питат, дали някой иска да бъде откаран до еди къде си с 49 км/ч. Всички се радват на живота и на мига щастие. Даже в краен случай може и да зарежат кръстовището, и да отидат до близкото барче за да се наливат до вечерта с обезмаслен портокалов сок…


Естествено, политиците ще копаят градинките и ще разтоварват тухли по строителните обекти.

—————————-

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

БЯЛА НЕМСКА ОВЧАРКА С 6 БЕБЕТА

Пускам малко снимки от бебетата на Лиза-Чара преди да ги раздадем…

Това е Чара Джуниър – една от дъщерите на бялата швейцарска овчарка Чара.
(Малко за породата: Това е на практика бяла немска овчарка, но в световните каталози е регистрирана като “Бяло Швейцарско Овчарско Куче” (БШОК), понеже първи се светнал да го регистрира някакъв швейцарец. Но генът си е на немска овчарка. А може би и на бял вълк от горите на Аляска… :) Спокоен нрав. Много силни в заучаването. Могат да пеят  (Ето клипче…), правят опити да говорят, танцуват, нашата мама играе много добър вратар на футболна врата. Общителни, но си падат малко скандалджии и алармаджии, но рядко минават отвъд зоната на крякането… Силно се привързват към хората, дори до степен болезнена привързаност и свръх залепеност до стопанина. Много чувствителни – усещат когато им се сърдите и направо се побъркват!)

На 3 месеца едва, а с паднали задници… :D

Имат си и китка…

Ето я и другата моя гордост – мама и тати:

Ето я Чара, силно замислена на брега на морето. Философ се извъди това куче…

—————————————————————-

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

КОТЕШКИ МУ РАБОТИ

(ЕДИН КРАТЪК СЦЕНАРИЙ ЗА ТОВА КАК ЕДИН КОТАРАК МИСЛИ САМО ЗА ЯДЕНЕ И СПАНЕ)

Ванко се казва. Белият котарак Ванко.
Бял полуангорец с много спокоен и уравновесен нрав. С тежък уклон към размисъл. Но между многото му мисли, от време на време, се прокрадва мефистофелското в него. В такива моменти като го погледне човек, може да му настръхне косата. Тези очи на сгъстена сярна киселина… Май недобри мисли има там…

Ясно. Не след дълго време Ванко е вече в акция под открито небе.

След храна следва някакво дивашко котешко и самодоволно протягане – гимнастика…

И накрая, сит и доволен, изпълнил пъкления си план, спи и сигурно сънува нови пъклени сценарий…

(Ванко не излежа няколкото си присъди защото властите не го откриха при издирване, продължило 3 години. Но в резултат от неговата дейност, цял един щат остана без лястовици и гризачи. Сега насекомите властват там. Ванко в момента се чуди как да се включи в бизнеса с инсектицидите.)
The End

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.

ГЛЕДНА ТОЧКА И ФОТОКОМПОЗИЦИЯ

(Бегли размисли за начина на гледане, виждане и снимане при някои ситуации)

На идеята за тази тема ме наведе една фотография, т.е. по-точно две: на едно и също място, но от различни гледни точки. И двете не са подправяни. И двете снимки са истина. Ето първата:

Какво виждаме? Аз ще се концентрирам върху важното за случая – в този голям двор се вижда декоративна вятърна мелница, до която има човешка фигура за да можем да възприемем реалните размери.
Но при втората снимка има манипулация чрез промяна на гледната точка и оптическите мащаби. Фотоапаратът е свален на земята. Използван е най-широкия ъгъл на зум-обектива(в случая 24mm). И в крайна сметка се получава следното изображение:

Отново имаме съпоставяне с човешки фигури. Но тука вече възприемаме едни нормални хора, а някъде като че ли в края на парцела една мелница се върти от вятъра. Триковете тук: 1- както кадах вече, апаратът е на земята; 2- апарата е наклонен и това добавя драматизъм; 3- блендата е свита, а скоростта – бавна, което замазва крилете на витлото и придава динамика на картинката; 4- Широкоъгълен обектив – така предните предмети са големи, но задния план е относително мъничък (хората в случая); 5- Имаме преден, среден и заден план.
—————————
Този пример ме наведе на мисълта да напища този материал за гледната точка и композицията. Като база използвам само мои примери.
—————————
Подобен е примерът с моето куче Чара.
Първа снимка – Горен ракурс – Кучето е снимано отгоре. Правило при тази гледна точка – нещата (както и хората се скъсяват), дори изглеждат леко нелепо и смешно. В този пример позицията ми ще е оправдана само ако искам да внуша на зрителя: “Не, ти не си никакво граничарско куче!… Ти просто си само грънчарски помияр…”
Даже за да подсиля ефекта за грънчарско куче, поставям грънци наоколо и така даже изпращам нещастното животно чак в неолита може би…

Разбира се, Чара осъзнава омаскаряването и ме гледа с молба да свърши тази сесия колкото може по-скоро.
Затова решавам да реабилитирам приятелчето ми и да го покажа в друга светлина. Сменям работната позиция и нещата се променят коренно. Снимам от гледна точка на погледа на кучето, движа камерата успоредно с неговия ход, пак съм с широкоъгълен обектив. (Правило: колкото по-ниска е гледната точка предметите и хората като че ли се удължават и стават по-значими и въздействени). Получава се. Сега Чара изглежда достойно и в работен режим – сериозна и чаровна. Човеченцата отзад са мънички заради широкоъгълната оптика и това подсилва нейната значимост. Като че ли всеки момент кучето ще намери Второто Тракийско съкровище… Общо-взето е ползвана гледната точка от втората снимка на първия пример – с уж голямата вятърна мелница. Тука имаме уж голяма вълчица:

Същия метод, но направо (без да правя две снимки), ще използвам при репортажно снимане, примерно при задачата “уличен реализъм”. Понеже си давам сметка колко опасно нещо е касетка за ток без капак, при това на височина на детските ръце… Проблемът е ГОЛЯМ. Трябва да го представим като такъв. И снимаме отдолу нагоре, а не обратното (и в никакъв случай фронтално):

 

Повече материали относно фотокомпозицията и по други въпроси  - на страницата…  

А някои мои опити за снимане се намират на една друга страница - тук…
————————————————————————–

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.