УЖ НА МАЙТАП, АМА ХИЧ НЕ Е МАЙТАП…

(Размисли за едно кръстовище в стил “А’ла Камен Донев”… и още нещо…)

Вървим с възрастния ми вече татко…

… по една оживена улица в града. Тъкмо ще пресичаме, внезапно отсрещното зелено човече на светофара става червено. Спирам… и с огромна изненада откривам как баща ми най-нагло продължава да пресича… Отначало без да се огледа, уверено и наперено, после притичвайки зигзагообразно, с очевидно отработена техника, бягайки с всичка сила от разярени моторизирани човекоборци… докато накрая с някакъв пирует скача на отсрещния бряг… Всичко това, придружено от свистене на спирачки, мръсна газ, Ивана пее от някъде за минаване на червено, а Пинг Флойд от някоя кола провлачват меланхолично за някакви тухли, клаксони цепят пространството, носят се искрено недобронамерени викове, а псувателния жанр просто е взел връх над ситуацията…

Баща ми спира отсреща и започва да се мята:

“Ади, кво стана, вЪри тука, ади, заспа ли?…” По едно време на мене ми светва зелено, и най-сетне тръгвам да преминавам на разрешен сигнал. Не че не ми се налага да отскоча от прелитащо на червено състезателче в хонда, и впоследствие интуитивно трябва да опиша въображаемата сложна крива на хиперболичен параболоид, пазейки неприкосновеността на десния фар на завиващото безпардонно рено, и накрая, със своевременно глътване на корема – технично пропускам профучаващия също на червено колоездач, щото човекът е над нещата… той е еко… И така, жив, но бесен и вбесен се качвам на живителния отсрещен тротоар и почвам да полудявам: “Как ще минеш на червено?!?! Ти хулиганин ли си? Има малки деца – ти какъв пример даваш?…”

На което слисаният ми баща отговаря:

“Ти не си в час!… Ти на извънземен ли се правиш? Вършиш глупости. Не може да си изключение. Изключенията са слаби. Тях може да ги смаже системата. Ако не се понесеш сред хаоса, той ще те отнесе… Огледай се малко! И слез от твоите измислени идеали и илюзии за правила, общество, човечност и прочие… Само се бавиш тука по улицата. Глупости вършиш… Погледни наоколо!…” Викам, да взема да се огледам наистина.

Да видя средата по-обстойно.

Ми да. Ето там, на отсрещната пътека, двама се цунали щото единият от крайно дясна лента, решил да завие безкрайно вляво. И сега, след лек, но безрезултатен словесен двубой, в момента са в близък контакт и прилагат всичко научено от жиу-жицу, тайкуондо и кунг фу накуп, даже единият след изпробване на известната от новините хватка Голямото Малашигери, успява да заклещи другия под собствения му автомобил. Да, ама в същото време колата на успешния боец пречи на праволинейното движение на пресичащо старче, и последният започва да налага запенено, яростно и наказателно препречилия се на правилната за него траектория, преден капак, който видимо поддава на зрелия хляб и млякото в торбичката на старчето… Последната обаче, поради претоварването от центробежните ускорения, се скъсва, кофичката с високо компромисна реплика на мляко прелита, и се стоварва на предна лява врата на току що спрелия и педантично измит черен мерцедес, стар модел еска.

Ма то много интересно било, бе!…

И оттам като излиза една… а да, много мила, приятно изглеждаща, и видимо интелигентна дама, с очила без рамки, от онези – 1000 евро едното стъкло… Но дотук с благовидната визия… Бизнес дамата, очевидно някак си от житния бизнес, явно е гледана жена. Искам да кажа, изглежда тренира всекидневно защото само с един добре премерен удар вкарва пакостливото старче в съседния пикап, направо през неотвореното дясно стъкло. От инерцията на влизането старчето, чудно с какво, отхапва ухото на водача. А той пак “уж”… е един кротък разносвач на магнитни наколенки по училищата (нещо съмнителни тез наколенки). Та той само временно подлудява и започва с една от стоките, направо на голо, да души старчето, което обаче се омайва от излъчващия се от наколенката бял прах и блажено заспива с усмивка на лице.

Интересно, но да видим какво става…

… на третия изход на военизираното кръстовище. Където е налице някаква вече уталожваща се битка. Като че ли там героите вече са изчерпали силите си… Когато, твърде логично за обществения хаосо-ред, в привидните затихващи стонове на участниците в сцената, отдалееееече – бавно и величествено се носи една лимузина… с едно момченце с качулчица. А да, това ми го казва някой в суматохата… “Бягай, пази се! Друсаняк с качулка. Включено на 30 градуса парно, затворени в знойния ден стъкла, леко лежерно задимено, качулка… студено му е, кой знае с какво се е нахъсал… Бягааай!”… И докато каже така, фрааааас, момченцето с качулчицата се врязва величествено в стоящия наблизо билборд за кредит за закупуване на автомобили… Рекламното съоръжение заедно с неговото иронично послание, ръждиво изскърцвайки, се накланя и полита надясно, към бараката за отлежала боза (или ракия менте, все тая), но преди да премаже търговския обект, преминава през снопове от кабели и ги накъсва педантично.

Това се отразява на тролеите…

Спира им токът на тролеите. Губят управление. И те, както вече тежката артилерия на тази битка прераснала във война, се завтичат вкупом и от всички улици членки на кръстовището. По пътя си отнасят дървета, хора, канализационни шахти, дупки… Пътниците вътре пищят с разширени от напрежението зеници. Ама не. Не точно от страх викат, ами си казват “Е тая ситуация ако ме вкара в болницата, няколко дена няма да мога да си пия ракията вечер… че и на работа…” А да, забравих. Само като фон, като ария на Негово Величество Децибела… тук-таме, като квантови частици, със скорост стремяща се да достигне до светлинната, през самобитното кръстовище преминава по някой друг пистак, вдигнал кантара (на задна гума демек)… мЯууууу…

Ошашавен отряд на МВР…

… бясно преследва нарушителите на ограниченията на скорост. Бягат, щурат се, дори стрелят по тъпите мотористи. Е, не ги улучват. Затова пък ще вземат като изкупителна жертва заради целия този ад… старчето, дето отхапва уши, и дето изкривява автомобили до неузнаваемост. Ще го осъдят за дребно хулиганство. Той няма да има пари за да си плати глобите, но Ще го вкарат за 315 години в затвора. Само че дядо ще излезе след 72 часа. Нееее… Не поради здравословни причини, не заради болни зъби… Просто защото той е един от нас. А пък всички ние, всеки от нас, си има човек някъде. Всеки познава по един полицай, по един политик, по една мутра и по един велик бизнесмен… Всички сме с връзки. Всички се оправяме…

Отначало аз го взех за хулиганство.

После ми се стори като че ли прерасна във война. За мен се превърна в ад. А то се оказва, че е най-рутинно, но същевременно е с доста творчески привкус… рутинен процес… – процес на узряване на обществото. Каква идея имам да се промени това. То не че е лошо, но все пак човешки жертви си отиват нелепо. Две хрумвания имам по въпроса. Първо, всички водачи на МПС да платят някаква символична сума – от 5 до 3500 лева – и да преминат през контролен изпит пред КАТ (цената е в зависимост от това колко години му се налага на водача да учи в Института по изучаване на спирането пред знака “Стоп”). Второ, срещу наистина вече скромните 5 дена обществено полезен труд пешеходците да се приканват към адекватно поведение по пътищата. А при рецидив да се записват на задължителен курс по елементарна логика и техники по мотивационни и общомисловни преддвигателни процеси… Курсът да не е скъп… :)

Пропуснах нещо – за ядосаните…

… и черногледи възрастни хора, които не подлежат на курсове, обучения и никаква логика на мотивациите – по кръстовищата да си сложим по един превождач. Дето да превежда възрастните на групи. За целта превождачът да е облечен в сигнално зелено (ако може – мигащо), от раницата му да вие сирена, на главата му да е забучена табела “Тръгване до отсреща на всеки 2 минути, моля съберете се до водача на групата!”. И като се събере тарапана от двама възрастни или повече, преди тръгване превождача им завързва хубаво китките зад гърба, оковава им краката с верига един за друг, така че да не се разпръсква групата, и при зелен сигнал (или пистолетен сигнален изстрел от отсрещния полицай), тръгва да превежда възрастните хора до отсреща. Като много внимава по пътя някой да не се препъне и падне. Или пък да получи остро обезводняване, заради което предвидливо превождачът си носи в раничката стек с минерална вода (може и ниско бюджетна ракия).

И така. Нещо като финал…

Той финалът си е хепиенд. Както винаги.
След направените корекции и взетите адекватни мерки, един ден тръгвате да пресичате на зелено (предполагам годината да е 3333-та). Всички спазват правилата, етичните и общочовешки норми… Превождачите превеждат хора от тротоар на тротоар, водачите в ел.мобилите гледат колоритните цветни дрехи на пресичащите възрастни хора. Всички се усмихват. Мотористи спират до тротоарите и питат, дали някой иска да бъде откаран до еди къде си с 49 км/ч. Всички се радват на живота и на мига щастие. Даже в краен случай може и да зарежат кръстовището, и да отидат до близкото барче за да се наливат до вечерта с обезмаслен портокалов сок…


Естествено, политиците ще копаят градинките и ще разтоварват тухли по строителните обекти.

—————————-

.

Полезни сайтове и партньори:

———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                         
портал обяви              портал имоти в Бг                готварство           деца и родители       смешни снимки      застраховани безплатно
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                 
.   новини от последната минута             антични мебели     пътна помощ       помощ за деца           пейзажно фото          автошкола
———————————————————————————————————————————————————————————–
                                                   
   клюките у нас                        скандали                             туризъм                    къща за гости                      осветление                 строителство
———————————————————————————————————————————————————————————–.
.